10 причини да избереш едно училище

„Ако не обичаш децата и професията си, нищо хубаво не чакай“, казва директорката на русенското ОУ „Христо Смирненски“ Румяна Георгиева.
Висококвалифицирани преподаватели, едносменен режимна обучение, училище сред природата, далеч от хаоса
на мегаучилищата и от рисковете на големия град – нищо че школото е само на броени минути път от
областния център, почти индивидуално обучение и специално внимание и работа към децата със СОП.

За какво още може да си мечтае един родител, ако е изправен пред избора къде да учи детето му в началната и в прогимназиалната степен. А когато към всичко това се прибави и педагогическият екип хора, отдадени на професията си и на бъдещето на децата, истински творци, изборът изглежда предопределен.

Малък пример за такъв педагог е началната учителка Анета Мутафова – текстописец на известни наши композитори и изпълнители, с авторски текстове в учебниците по музика за начален и прогимназиален етап. Така ли е наистина, отговор търся от директора на ОУ „Христо Смирненски“ в русенския квартал „Долапите“ Румяна Георгиева.

Според един артефакт, случайно открит от нея на тавана на училищната сграда, основите на образователното дело в „Долапите“ е поставено в далечните 1887 – 1889 г. Сегашната сграда е построена значително по-късно, но продължава да носи отпечатъка и размаха на някогашното строителство на подобни институции просторни коридори, високи тавани, светли класни стаи.

Днес в ОУ „Христо Смирненски“ учат 95 деца. И за да посрещнат те в обновена атмосфера новата учебна година, учителите са запретнали ръкави, позабравили са за отпуските, за да променят интериора на класните стаи. „Ако не го носиш тук, вътре, ако не обичаш децата и професията си, нищо хубаво не чакай – казва директорката.– Никой от нас не съжалява за часовете, отделени от свободното време или от отпуската, за да се направи поредното добро за децата и училището.“

Между 15 и 17 се движи броят на децата със специални образователни
потребности. За работа с тях са назначени двама ресурсни учители. Те и техните ученици разполагат със специално за целта изграден кабинет, който използват до обяд. В следобедните часове многофункционалният кабинет става игротека за целодневната организация на учебния процес.

Представянето на випуск 2020 на националното външно оценяване радва учителите, още повече че две от децата са със СОП. Димитър дори показва добри резултати. Като цяло, всички явили се на НВО са го издържали успешно и вече кандидатстват за
новите си училища. „Когато сме в кампания за набиране на първокласници, нашите послания са към родителите – защо да изберат ОУ „Христо Смирненски“. Училището е малко. Броят на децата не е голям, а това облекчава
задачите на учителите и позволява индивидуална работа с всяко дете – според неговите нужди, интереси, напредък – казва директорката.

Работата в паралелки с по-малко деца е по-лесна и по-ефективна, а учителят  във всеки един момент контролира напредъка на всеки ученик. Другото предимство на школото в квартал „Долапите“ е, че така детето е близо до природата.“ Освен спортните площадки училището разполага със зелени класни стаи. И както се казва, предвидливостта се оказва особено полезна в тези времена на необходимост от физическа дистанция. Средствата за изграждането на класните стаи под сянката на дърветата са спечелени напроектен принцип от Министерството на околната среда и водите.

И понеже се заговорихме за месеците, в които българското училище, да кажем направо, извърши качествен скок в развитието си, логичен е въпросът затова как е преминал вторият срок в ОУ „Христо Смирненски“. „Съвсем малко деца не успяхме да обхванем в обучението от разстояние. Причината е както навсякъде – не всички имат крайни устройства.

Тези ученици обаче, безизключение, се включиха в предвидените за наваксване учебни часове през юли“, пояснява директорката. А дали са успели – едва ли е изненада отговорът, че зависи от детето. Което е прилежно в класната стая през годината, успява и в допълнителните часове през лятото и настига връстниците си. „Ако по
време на дистанционното обучение пропуските санезначителни, а семейството плътно стои зад детето, наваксването е безпроблемно.

Повече труд учителите положиха с децата от семейства без отношение къмобразованието. Там наваксването е трудно, какъвто е целият образователен процес. Но разчитаме много и на медиатора, който активно се включи втория срок“, пояснява Румяна Георгиева.

А доколко тази „фигура“ в българското образование му е полезна, отговорът не е еднозначен. Зависи от самия човек, който изпълнява тази функция. Зависи и от опита на училището за работа с деца със затруднения в овладяването на знания. Безспорно обаче е едно – медиаторът е необходим там, където има концентрация на деца от социално слаби семейства. Той обаче трябва да гледа на работата си и да бъде ангажиран със сърце и душа с бъдещето на всеки ученик.

Възможно ли е едно малко квартално училище да въведе онлайн обучението, за да няма грипни ваканции и обучителният процес да не спира. „Възможно е и работя по този въпрос – категорична е Румяна Георгиева. Търсим дарители на крайни устройства, за да реагираме адекватно при необходимост.

Компютрите и лаптопите ще се дават за временно ползване, така на 100% ще обхванем децата в образователния процес. По време на карантината използвахме успешно плат формата Classroom и ако се наложи, ще продължим
с нея.“ Често казваме, че Поколение XXI е готово да работи във виртуалната класна стая, но готови ли са учителите да преподават в нея.

„И тези, които не бяха подготвени, се научиха. Поклон пред лекарите на първа линия в борбата с COVID-19, но учителите също бяхме на първа линия. За три дни се организирахме и започнахме да правим неща, които никога не бяхме правили. Но успяхме и провеждахме часовете си във виртуалното пространство, не без помощта и на родителите, когато се налагаше.

Ролята им е изключително важна, особено при най-малките, които не само че нямат необходимите умения за работа онлайн, но бързо губят внимание, разсейват се“, споделя наблюденията си директорката. Убедена е, че ръководеното от нея училище има бъдеще.

Доказва го фактът, че за новата учебна година, още на първо класиранее сформирана паралелка, която не е маломерна. „Да си квартал на големия град, е плюс, но и минус. Невинаги родителите разбират колко е важна индивидуалната работа с детето в началните класове, и са готови да го вдигат в ранни зори, да го карат с кола до избраното училище, единствено и само за да споделят, че то учи в града“, чертае до болка позната картина Георгиева.

Но полюсите са два и на другия са родителите без правилно отношение към образованието на наследниците си. Децата усещат нещата и много трудно от тях може да се иска дисциплина и отговорно отношение към учебния процес. Учителите обаче се справят, защото знаят, че ако и те абдикират от ангажиментите си, младият човек рано или късно ще напусне преждевременно училището. А без професия и необразован шансовете за достоен живот са почти нулеви.